Кой пенсионен фонд се представя най-добре и има ли смисъл да сменяме своя?

Когато става дума за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, повечето хора рядко си задават въпроса: „Добре ли се управляват парите ми?“

Често знаем в кой пенсионен фонд сме, но не знаем каква доходност е постигнал, какъв риск поема, как се представя спрямо конкурентите и дали има смисъл да се преместим.

Точно тук обаче се крие важен проблем: пенсионното осигуряване е дългосрочен процес. Дори малка разлика в годишната доходност може да доведе до значителна разлика в натрупаната сума след 15, 20 или 25 години.

Затова нека разгледаме как се представят някои от основните универсални пенсионни фондове в България и какво реално означават числата.

Кои фондове са сред лидерите в момента?

По последните официално съпоставими данни за 24-месечния период до 30 юни 2026 г. водещите универсални пенсионни фондове по доходност са:

• Доверие – 7,06%
• ДСК–Родина – 6,83%
• Алианц България – 6,62%
• ОББ – 6,58%
• Топлина – 6,45%
• ЦКБ–Сила – 5,09%

На пръв поглед изводът изглежда очевиден.

Ако например сте в ЦКБ–Сила, а Доверие показва доходност от 7,06%, може да си кажете: „Защо да стоя във фонд с 5,09%, след като друг носи повече?“

Но точно тук е една от най-често срещаните грешки при инвестирането и пенсионното планиране:

да избираме само по последния резултат.

Последните две години не са достатъчни

Пенсионният фонд не е спринт. Той е маратон.

Когато погледнем резултатите за периода 2021–2025 г., картината се променя съществено.

Сред разглежданите фондове приблизителната натрупана доходност за тези пет календарни години е:

• ЦКБ–Сила – около 22,4%
• Алианц – около 15,5%
• ОББ – около 15,4%
• Доверие – около 12,5%
• ДСК–Родина – около 8,4%

Това показва нещо много важно.

Фондът, който днес не е сред лидерите по 24-месечна доходност, може да има по-добро дългосрочно представяне.

Причината не е непременно в това, че печели повече във всяка добра година.

Често причината е, че губи по-малко в лошите години.

Защо 2022 г. е толкова важна?

2022 г. беше изключително трудна за финансовите пазари.

При някои от разглежданите пенсионни фондове спадът беше двуцифрен:

• Доверие – около -12,10%
• ДСК–Родина – около -13,49%
• Алианц – около -11,08%
• ОББ – около -12,64%
• ЦКБ–Сила – около -3,06%

Точно тук ЦКБ–Сила се отличава.

Докато останалите фондове губят над 10%, той ограничава загубата до около 3%.

За дългосрочния инвеститор това е изключително важно.

Ако портфейлът загуби 10%, е необходима доходност от около 11,1%, само за да се върне на изходното ниво.

При спад от 20% е необходимо последващо поскъпване от 25%.

Следователно защитата при спадове е също толкова важна, колкото и високата доходност при растящ пазар.

Доходност срещу риск

При оценката на пенсионен фонд не трябва да гледаме само едно число.

По-полезно е да анализираме поне четири показателя:

Доходност

Колко е нараснала стойността на инвестициите.

Риск

Колко силно се колебае стойността на портфейла.

Максимален спад

Колко тежко се представя фондът в неблагоприятна пазарна среда.

Последователност

Дали фондът се представя сравнително стабилно във времето или резултатите му са силно зависими от конкретни години.

Именно тук се вижда една от силните страни на ЦКБ–Сила.

За разглеждания петгодишен период фондът показва относително ниска волатилност и значително по-малък спад през 2022 г.

Това му позволява да постигне добра сложна доходност за целия период.

Но има и проблем

Силното историческо представяне не означава, че ситуацията трябва да бъде игнорирана.

През последните години ЦКБ–Сила започва да изостава спрямо някои от конкурентите.

Доходността му е приблизително:

2023 г. – 8,02%

2024 г. – 5,51%

2025 г. – 5,15%

24-месечна доходност към средата на 2026 г. – 5,09%

В същото време някои от конкурентите постигат по-високи резултати.

През 2025 г. например:

• Доверие – 7,84%
• Алианц – 7,02%
• ДСК–Родина – 6,86%
• ОББ – 6,83%

Това показва, че ЦКБ–Сила се е справил много добре като защитен фонд в трудния период, но в последните години не участва толкова силно в растежа на пазарите.

Именно това трябва да се наблюдава.

Трябва ли да сменим пенсионния фонд?

Отговорът не трябва да бъде автоматичен.

Не бих сменил фонд само защото в последните две години друг фонд е постигнал по-висока доходност.

Това е класически пример за т.нар. performance chasing – преместване към актива или фонда, който наскоро се е представил най-добре.

Проблемът е, че често инвеститорите се преместват точно след силния период, когато вече голяма част от доходността е реализирана.

По-разумният въпрос е:

Има ли системно изоставане за дълъг период?

Ако даден фонд изостава с 1,5–2 процентни пункта годишно в продължение на много години, тогава вече има сериозна причина за анализ и евентуално прехвърляне.

Защо два процентни пункта имат огромно значение

Да вземем прост пример.

Имаме 10 000 евро, които оставяме да се капитализират за 20 години.

При средна доходност от 4% годишно сумата би нараснала приблизително до:

21 900 евро

При 6% годишно:

32 100 евро

Разликата е повече от:

10 000 евро

И това е само при начални 10 000 евро, без допълнителни месечни вноски.

При пенсионна партида, в която всеки месец постъпват нови средства, ефектът може да бъде още по-голям.

Затова дори 1–2% годишна разлика заслужава внимание.

А какво става с таксите?

При основните универсални пенсионни фондове таксите са сравнително близки.

Само по себе си това означава, че изборът между два фонда рядко трябва да бъде направен единствено на база на таксата върху вноската.

По-важното е:

как се управлява портфейлът;

какъв риск се поема;

каква доходност се постига след разходите;

и колко последователно се случва това.

Голямата промяна идва през 2027 г.

От 2027 г. пенсионната система в България навлиза в нов етап с въвеждането на мултифондовия модел.

Идеята е осигурените да могат да бъдат разпределяни или да избират между различни инвестиционни профили, например:

• динамичен;
• балансиран;
• консервативен.

Това може да се окаже по-важно от избора между две пенсионноосигурителни дружества.

Причината е проста.

Човек на 30 или 40 години има значително по-дълъг инвестиционен хоризонт и може да понесе повече колебания в замяна на по-висока очаквана доходност.

Човек, който е непосредствено пред пенсия, има съвсем различен рисков профил.

Затова бъдещият въпрос вероятно няма да бъде само:

„Кой пенсионен фонд е най-добър?“

а:

„Кой фонд и кой инвестиционен профил са най-подходящи за моята възраст и хоризонт?“

Как бих подходил днес?

Ако в момента съм в ЦКБ–Сила, не бих бързал да подавам заявление за прехвърляне.

Историческите данни показват, че фондът има силно представяне в по-дългосрочен план и особено добра защита при спадове.

В същото време бих следил много внимателно резултатите през 2026 и 2027 г.

Ако изоставането спрямо водещите фондове продължи и стане устойчиво, тогава вече има основание да се разгледа прехвърляне към фонд като Алианц, ОББ или Доверие.

Тоест решението не трябва да бъде:

„Кой беше №1 миналата година?“

а:

„Кой фонд показва най-добра комбинация между доходност, риск и последователност за дълъг период?“

Заключение

Класацията за последните две години е полезна, но не е достатъчна.

Пенсионното осигуряване е хоризонт от десетилетия и затова най-важното е да гледаме цялата картина.

ЦКБ–Сила например не е сред лидерите по последна 24-месечна доходност, но има много по-добро петгодишно представяне от това, което краткосрочната класация предполага.

Това е добър пример защо не трябва да преследваме миналата доходност.

По-разумният подход е периодично да проверяваме:

• доходността за 5 и 10 години;
• риска;
• представянето при пазарни спадове;
• таксите;
• инвестиционната политика;
• и дали фондът системно изостава спрямо конкурентите.

Пенсионният фонд не е нещо, което трябва да сменяме всяка година.

Но и не е нещо, което трябва да оставим без проверка за 20 години.

Най-добрата стратегия е проста:

проверявайте, сравнявайте и вземайте решения на база дългосрочни данни, а не на база последната класация.